NoSQL

Нерелационната база данни (на английски: Not only Structured Query Language, NoSQL) предоставя механизъм за съхранение и възстановяване на данни, който използва свободен съгласуван модел за разлика от по-често ползваната релационна база данни. Ползите на този подход включват хоризонтално мащабиране. Нерелационната база данни е най-често добре оптимизирано хранилище, съдържащо информация от тип ключ-стойност. Предназначението ѝ е да улесни процесите по възстановяване и добавяне на информация, с цел оптимизиране на производителността. Нерелационната база данни намира значима и нарастваща роля в real-time web и big data приложенията. Нерелационните системи са наричани „Not only SQL“ в превод „Не само база данни“ за да се подчертае, че те в действителност позволяват употребата на езици за търсене различни, но сходни на тези в SQL.

Нерелационната база данни има разпределена и устойчива на повреди архитектура, като обектите с информация се съхраняват на няколко сървъра. По този начин системата може да се предпази като добавя повече сървъри и тогава при повреда на сървър продължава да работи. Този тип база данни се разширява хоризонтално и се използва за управлението на голямо количество от данни, когато производителността (в реално време) е по-важна от последователността (както в индексирането на голям брой документи, обслужващите страници на натоварените сайтове и предоставянето на стриймове).

ACID vs BASE. Нерелационната база данни не могат непременно да дадат пълна гаранция за ACID (Atomicity, Consistency, Isolation, Durability). Обикновено съгласуваността е гарантирана или трансакциите са ограничени до един обект с информация. Това означава, че ако се даде достатъчно дълъг период от време, по време на който не се пращат промени, може да се очаква всички обновления да се разпространят в системата.