UNAMIR

Главни участници в геноцида в Руанда са племената хуту и тутси, RPF – Патриотичният фронт на Руанда (Rwandan Patriotic Front), Националните въоръжени сили на Руанда FAR (Rwandan Armed Forces), и ООН чрез своята Мироопазваща мисия в Руанда (United Nations Assistance Mission for Rwanda).

Мисията на ООН за осъществяване на договореностите от Mирния договор от Аруша, подписан на 4 август 1993 г., с които се слага край на Гражданската война в Руанда, се провежда между октомври 1993 г. и март 1996 г. Основната дейност е посредничество за мирни преговори между правителството на Хуту и опозицията начело с тутси и Патриотичният фронт на Руанда (RPF). На мисията UNAMIR на ООН е обърнато голямо внимание за свършеното или по-точно несвършеното по време на геноцида в Руанда. Мисията е смятана за огромен провал.

От първоначалното си разполагане до оттеглянето си мироопазващата мисия на ООН по-скоро е догонваща събитията. Първоначално целта на мисията е да подпомага осъществяването на мирен процес, който обаче не е посрещнат добре от всички политически представители в страната. Така при повторното започване на гражданската война, слабовъоръжените сили на UNAMIR нито имат техническата възможност, нито им е даден мандат от Съвета за Сигурност да отговорят на агресията. След решение за изпращане на допълнителни въоръжени сили в Руанда изминават няколко месеца в търсене на батальони и организацията по въоръжаването и изпращането им. Което се оказва достатъчно, за да може избиването на цивилни в Руанда да е безпрепятствено. По времето на пристигане на допълнителните военни сили, гражданската война е в края си.